Обратно към: [ Иванка Денева ][ Sliven.net]

ТЕАТРАЛНА КРИТИКА

КНИГА ЗА "ТЕАТЪРА НА ПРЕХОДА" "ИСКРИ ОТ ХРАМА НА МЕЛПОМЕНА", ред. проф.Владимир Каракашев, изд. "Христо Ботев" С., 2001 г., ISBN 954-445-782-8 стр. 311

ОТЗИВИ

Вл. Каракашев. Една любопитна, искрена и нужна книга - предговор на книгата

С интерес прочетох ръкописа на "Искри от храма на Мелпомена" от Иванка Денева. Пред нас е една книга, посветена на българското театрално изкуство, появила се,наред с редица други творби през последните години - факт, който само може да ни радва. Четем книга за изкуството на Сливенския театър, чието начало (по неизяснени докрай източници) датира от далечната 1860 г. Този театър отбеляза 80-годишнината от своето професионално съществуване. През последните десетилетия значителни творци на родното театрално изкуство дариха със своето вдъхновение сливенската сцена - за тях се разказва в "Искри от храма на Мелпомена".
В увода Иванка Денева пише, че нейната книга е "непредубедена, сътворена с преклонение и обич среща (в продължение на дванадесет години) с естетически факти от театралния живот, към който Сливен проявява траен интерес - още от времето на първите представления през Възраждането и до наши дни - чрез изградените театрални традиции, чувствителната и интелигентна публика"... Наистина, тази книга е не само "непредубедена", но и сътворена с преклонение и обич". Навсякъде в критическото повествовавие се чувства искрената привързаност на Иванка Денева към Сливенския театър, чиито спектакли внимателно и пристрастно е следила през последните десетилетия. Този интерес очевидно не е израз на мимолетни настроения у една авторка, известна ни досега предимно със своите обнадеждаващи прояви на територията на поезията и прозата. (Напоследък внимание привлече нейният роман "Жарава").
Може да се каже, че тази книга е плод на задълбочени наблюдения, размисли, внимателно взиране в документите и - не на последно място - на добронамереност и любов, което изключват критическо високомерие и снобизъм.
Както ще се убеди читателят, композицията на "Искри на Мелпомена" е мозаечна. Неслучайно в подзаглавието четем: "Статии, театрални рецензии, щрихи от творчески портрети, ателиета и "лаборатории", разговори с творци на българския и балканския театър". Запознаваме се с разножанрови фрагменти, които носят характер или на научно изследване, или на оперативно-театрална критика. Срещаме живо водени интервюта с известни творци, опити за литературни портрети на драматурзи, режисьори и актьори, анализи на отделни постановки както на Сливенския театър, така и на спектакли, показани от утвърдени български театрални колективи по време на т.н. Летен театрелен университет - Сливен, или на многобройните ателиета и "лаборатории" - ценни инициативи на културната общественост.
Интересни мисли срещаме в анализите на някои от конкретно разгледаните постановки. Те са обединени в две глави, наречени "Мелпомена и верността към класическото наследство и традиция" и "Експерименталните преображения на Мелпомена" - според мене най-стойностните части от книгата на Ив. Денева. Те говорят за самостоятелното критическо мислене на авторката, която далеч не повтаря вече казаното от столичната театрална критика. Тук искам да посоча напр. анализа на постановката "Зидарите и попът" на режисьора Пламен Марков - един спектакъл на Сливенския театър, който се помни. С основание Иванка Денева отбелязва, че "народното" е втъкано в органиката на спектакъла, произтича от нея и й придава измеренията на драматизиран народен епос
Интересна полемика се води от Денева в живо написаната рецензия за интерпретацията на "Хамлет" от младата режисьорка Лилия Абаджиева. Тук се говори както за "традиционалистите", които са "силно разочаровани в очакванията си за спектакъл в духа на елизабетинската мрачна епоха", така и за реакцията на "младата театрална публика, оценяваща с одобрение някои оригинално решени епизоди в пиесата". Между тези две взаимноизключващи се "реакции" Ив. Денева намира място за обективното. В края на анализа тя задава въпроса: "И все пак успява ли постановката, чрез изкривеното огледало от самовглеждането на рационалното съзнание, да надмогне измеренията на поредното театрално упражнение по Шекспир? Защото, ако се изразим с многозначителните думи на принца, "останалото е мълчание"...
Специално внимание в "Искри от храма на Мелпомена" е отделено на "прехода" или "реформата" в българското театрално изкуство. И това е естествено - следите от този преход към нови реалности се усещат и днес в битието на нашия театър. Тук критическият поглед на Ив. Денева видимо се разширява - тя включва в своя анализ редица интересни постановки на Народния театър "Иван Вазов", Театъра на армията, ТР "Сфумато" и др., показани през последното десетилетие на сцената на Сливенския театър. Не мисля, че анализът за "прехода" в книгата е всеобхватен - това едва ли е възможно в границите само на един литературен труд. Положителното според мене е стремежът на авторката към обективност. Очевидно Денева не страда от излишен оптимизъм. Не плаща дан на илюзии. Вече стана пределно ясно, че "преходът" далеч не е еднозначен процес. Той има своите сериозни противоречия, които карат някои наблюдатели днес да определят българската театрална реформа всъщност като... фисансова - "затягане" на инвестициите, което обективно отваря път на комерсиализацията.
Права е, впрочем, Ив. Денева когато пише, че "театърът търси приоритетите си не в драматургия за декади, прегледи по повод на конгреси и годишнини на революции и се разграничава от типа "придворен театър" и т.н. "мъртви театри"... И същевременно имат основание и тревожните въпроси, задавани в "Искри от храма на Мелпомена", като: "Подозирали ли са творците каква участ готви времето на изградения актьорски състав в недалечното бъдеще (след 1998 г.) - излизане на трудовата борса, при отсъстващи или минимални възможности за професионална рализация, т.е. статуса на "актьори със затихващи функции"...
Затварям последната страница на "Искри от храма на Мелпомена" с усещането, че общувах с една любопитна, искрена и нужна книга.

Проф. Владимир Каракашев
НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" (предговор към книгата, стр. 5-9)

Обратно към: [ Иванка Денева ][ Sliven.net]

©Иванка Денева Всички права запазени

©2005 г. Sliven.net